Завръщане

В живота на всеки един от нас идва момент, в който завръщането е неизбежно. Връщане и търсене, и стигане до корените, до вътрешното ни Аз. До най – дълбокото. За да го направим, ни трябва и опита, и годините, и смелостта. До катарзиса се стига, дълбаейки навътре. И стигнал до него, човек може да се роди отново. Това е моноспектакълът "Завръщане".

Участват:

Мъжът
Мегафон
Плашилото


Селски двор. Запуснат. Пущинак. Схлупена къщурка. Калдъръм. В края запустял геран. Треви, звуци, мирис на сено. И носталгия. Мъжът ходи, души, къса треви, хвърля камъчета. Пак и пак. После стреля. Ловна пушка. Тишина. След време глас от мегафона. Мъжът пуши.
Гласът от мегафона: - Вразуми се, бе човек... Кротни се малко!... Стига с тия гърмежи!... Разбуни околията!.... Кротко, тихо!... Спри се!... Чуваш ли?!
Мъжът отново стреля. Покрива гласът от мегафона.
Мъжът: - Мое е!.... Това е мое!... На баща ми е било, сега е мое, утре ще бъде на сина ми. Не давам!... Нищо не давам!... Няма да спра!... Да се плашат, да се махат!... Не ги искам, не съм ги канил!... Да си вървят! Далече, откъдето са дошли!... .Мамка му!.. .Ще гърмя!... И себе си ще гръмна и тук ще ме покребат, но няма да си дам бащинията. Няма!
Пада на земята.

 ***

Мегафона:- Иде буря....Бързайте...Трябва да стигнете.
Мъжът:- Каква ти буря?!...О, вятър излезе.Изведнъж...Откъде се взеха тия облаци?1..Много бързо , много бързо...Даже притъмня...Я?!...Това какво беше?!...Писък?!..Вик?!..Сова?!..Прилеп?!...Кукумявка?!..В тая тъмница не разбрах....Даже страшно стана..Спокойна , светла нощ и ..изведнъж...За кукумявката казват , не е добър знак..Какъв ли знак ми се праща?!..И защо буря?!...Само защото събрах две чучела?!...Това ли ми казваш?!..В часа на срещата , вече сме разделени....?!Така ли да го разбирам?!...Търся отговори , опитвам се да гадая знаци...Рукна....Боже , какъв дъжд се изсипва...От това ясно до преди малко небе...Заваля.../Мъжът взема черга , найлон  и прави стреха за себе си и за чучелата.Дъжд плющи , светкавици , сенки из двора ,призрачно стоят човека и двете плашила..Вятъра донася глас от мегафона.Не се разбира,само пращене...Пукане.
Мъжът:-Дръжте се ,  чучела!...С вас съм...Това са предизвикателства.Провокации.Ще издържим!...Дръжте се!...Не се предавайте...Не се огъвайте....Не разрешавам!../Три силуета вкопчани един в друг  на фона на природната стихия.Както внезапно е дошла , така и внезапно си отива бурята.
Мъжът:- Честита баня , чучела!...Това е за добре дошли...И човек с вода го посреща света.Така и вас...Това е за добре дошли!...Хора , ей , хора , ...Подмина ли ви бурята?!...Оцеляхте ли , хора?1
Мегафона:- Да!...Добре сме!...И ти , нали?1..
Мъжът:- Да, добре съм...Ама , страшничко беше...Изневиделица, да му се не види.
Мегафона:- Продължаваме!...Хайде!...
Мъжът:- ...След бурята?!...Реката сигурно е предошла..А?!...Тоя тътен е само на вода.Познавам го.
Мегафона:- Така е...Дойде водата...Много ,но работа ,мръсна работа...Не търпи отлагане.Хайде..

Мъжът:- И мойта работа не търпи отлагане...И няма да е от лесните...Тая вечер.....Искам си сина!...Пеленката си искам!..Ако не го намеря , защо ми е тоя двор?!Защо ми е да опазвам бащиния?!...нали трябва да има предаване?!..От баща на син!...От дядо на внук!..Това искам..Традицията да опазя.