Te. Двамата!

Действащи лица:

Жената
Мъжът
Мониторът

Двама творци.Двама самотника.Затворени в световете си.Опит за общуване и невъзможност.-от страх,от егото,от характерите.Проглеждане в Началото- на Мъжа и на Жената.Знаците , който получават,уроците и Кръста,дето всеки го носи.Сам.И разчетеното им време. Голямо и просторно ателие.В единия край легло.Голямо.Над леглото екран-монитор.

В другия край на ателието –кухненски ъгъл.Маса ,столове,барбекю. Статива на Мъжа.Голям.В средата пясъчен часовник( Монитора реагира с “късо”съединение ,когато има напрежение между тях.

Откъси.

На монитора се вижда проекция от картината му "Спасение". Кръста пламва. Гори. И две очи.Нетрепкащи.

Гласът:- Отнемам ти всичко !..Прекалено много ти дадох..Всичко вземам обратно..Стани обикновен !..Дарбата ти вземам, умението на ръцете -също.Изпитай делника и щастието от него!..Научи се да обичаш !Ближния и този до теб!
Мъжът:- Не може да бъде!...Не искам!..Аз, аз не съм обикновен..Аз съм..творец...Голям творец !..Това е шега..Ирония...Не може да бъде!Не , не искам.
Гласът:-Може!... Животът е шега !...Приеми шегата!...Забавлявай се!И бъди ти !Просто -ти!
Гласът изчезва.Монитора е празен.Нищо.Освен посланието. Мъжът ходи като луд.Прави опит да разкъса картината,отказва се.И ходи , ходи , звяр в клетка.
Мъжът:-Аз?!...Обикновен?!..Не може да бъде!..Аз съм творец..Създател!Аз мога , давам ,доказвам се...Всичко давам...Себе си , моженето си..Това е нелепо...Невъзможно е!.. Искам си ръцете !..Мозъка си искам !..Моженето -също.Очите си!..Чуй ме , Боже!...Това ми върни!Върни ми го! Гласът:-Бъди истински !...Обичай!
Мъжът на колене.Моли се пред монитора , на който няма нищо.

***

Жената:- Кръста се запали! Мъжът:-Моля?!
Жената:- Този от картината ти.От „Спасение".
Мъжът:-Дори не си го и помисляй!..И..?
Жената:- Ти ослепя. Мъжът:-Аз?!
Жената:- Да..Имаше да получаваш урок...Наказание , изпитание,не знам.Питам се ,защо?!
Мъжът:- Ще ме побъркаш...Хайде , стига !...Главата ми пуши от това „Спасение",сега и ти.Знаци , видения,въображение.Спри се.
Жената:- Не мога.Така беше..И още нещо.Видях смъртта си.И не ми хареса.
Мъжът:- Твоята.?!
Жената:- Да.Блъска ме кола , защото съм потресена от изневярата ти.И това не ми хареса.Но Бога ми , така го видях.Не беше сън,.не беше.Измислица ли беше?!Или реалност?!.Не знам.
Мъжът:- Не ми трупай грехове.
Жената:- Много ли са?!
Мъжът:- Колкото -толкова...Не съм ангел.
Жената:- Не си го и мисля..Но няма нищо случайно.Значи, има причина.И следствие.Видях следствието.Трябва да разбера причината.
Мъжът:- Каквото искаш разбирай.Отивам си при „Спасението".
Жената:- То е в нас.
Мъжът:- Моля?!
Жената:- Спасението е в нас.Вътрешният мир - също.

***

Мъжът:-Ти , няма да ме изпратиш...Най- хубавото творение на живота ми.Крехка , ранима , какво ли е ставало в душичката ти , миличка?!Аз, нали вечно решавам или поне се залъгвам ,че ги решавам глобалните проблеми - човек, природа , Космос, всемир , Бог , аз , трудния твой баща , така и не разбрах.Не разбрах крехкото си продължение.Теб изпратих , теб...С роклята от бала.Приличаше на орхидея.Рисувам това „Спасение" и наистина се опитвам да го намеря.След твойта смърт , откачих.Какъвто съм саможив , още повече станах.Мир и спокойствие ,не намирам.Само тук , само в платното.Малката ми , трябва да знаеш ,че те обичам...Винаги съм те обичал.Така , както аз мога.Темерутски.Без думи.Не мога да говоря.Не мога да се изразявам.Обичал съм те , не съм го казвал ,това ли е вината ми?!Страшна излезе?!..Момиче , момиче , защо счупи крилете си?!Полета си?!Свръхдоза?!..От какво си бягала?!..И защо не избяга при мен?!Колко пъти съм се питал и отговор ,не намирам...И до сега...След толкова много години...Тъжни , самотни ,безкрайни години на затваряне , на пронизваща болка и упреци.Към мене си.Ако беше дошла , само ако беше дошла...Самичка си отиде , самичка...Какво ли е било в Душата ти?!..Аз къде бях?!Пред празно платно , пред нови измислени светове и пред поредното си доказване.Пред кого?!..На мен самият.Бог ме наказа.Страшно.Дълбоко .И празно.Боли.Тя , откъде може да знае за това ?!3а наказанието?!За подпаления кръст?!Защото той се подпали с твоето отлитане..Спи малката ми.Спокойно.И завинаги.Но и на мен ми дай сън и покой...Спасение...ми дай.

***

Жената:- не съм само за жалейки... Макар ,че ги споделям. Съчувствам. Защо ме покани тук? !Не съм се натрапвала.
Мъжът:- Страх...Страх ме е .От самотата.Страх.Изяжда ме.И ако кошмарите се появят?!
Жената:- Не мисля , че имаш нужда от мен.. Иди на лекар , психоаналитик.
Мъжът:- Не ме говори за лекари.Мразя ги... Ненавиждам ги!..Аз съм здрав. А те , те не успяха да я спасят.Не ми говори за тях!Никога!.. Никога! Никога!
Жената:- Разбрах!. ..Не викай!
Мъжът:- Ще викам!. .Ще правя каквото искам!..Това е дома ми...Моят дом... Да , ще викам от безсилие , от невъзможност,от това да бъда чут,разбран,от самотност — ще викам. Викам!... Самотен съм!.. Чува ли някой?!
Жената:- Чух!..Чувам те!..Аз също съм самотна.. Не викам.Притихвам.И слушам самотата си.
Мъжът:- Чуваш ли я?!
Жената:- Да.
Мъжът:- Как?!
Жената:- Бие...В слепоочието. Бие. Камбана. Тежко и дълбоко отеква. Чувам я и се опитвам да я приема.
Мъжът:- Как?!
Жената:- Споделяйки я...Споделям самотата си. По- малко боли.Опитай!Да я споделиш сам със себе си.
Мъжът:- Ти си луда. Самотата сам със себе си ,не се споделя , споделя се с хора ,с човека до теб.
Жената:- А когато човека до теб те е предал?! Тогава?!... Какво?! Споделяш сам със себе си.
Мъжът:- Нали затова сме заедно.
Жената:- А заедно ли сме наистина?!

***

Жената:- Как танцувах?!.. Като луда!.. Като бясна!.. Обожавах да танцувам.. Сама с музиката и танца, измислен от мен. Потребно ми бе на Душата, на тялото. Ритъм, ритъм.. Отприщваше се нещо в мен, чувствах се особено… Танцувах, пеех, виках.. До мига!.. Вика се счупи!..В залата.
Рухнах.Видях плитчиците, когато я качиха в голямата кола, тая, бащината и. После на стъклото бе залепнало личицето и. Нейното. На дъщеря ми. Танца свърши.За дълго.За много дълго.
Сподели самотата ми. Допусни ме до своята!... Чуваш ли ме?!