Стихове
***
Сътворявана
шепа по шепа земя,
разширявана
с кръв
и тленни останки;
на Балкана
понесла
Кръста – величие
през векове – страдание
на майки – почернени,
сестри – поругани,
мъже на бесилки,
и после отново,
отново поела си дъх,
Кръста си носиш
и
на Кръст те разпъват.
Кога чужди
а най-вече и свои,
Рождените, майко,
дето боли
и прошка-няма
Огъната,
разпъната,
осиротяла
само изпращаш.
В земята си.
Гурбетчии вече не чакаш.
Няма завръщане
Корени – сухи,
съсухрена цялата
без Дух
и Душа останала,
как ли издържаш,
майчице?
На кръстопът
си родена!
И такъв е пътя ти!
Кръстопътен!
Като препъни камък!
А камъка
Си тежи на мястото!
Българийо!
***
Последните жени седят.
Залезът
в очите им наднича.
Ръцете – сухожилия,
телата – уморени,
на улиците
като лястовици по жиците
седят.
Грохнали от бит.
И недочакали.
Гледат пътя.
Може и да свърнат
някой път децата им!
Изневиделица!
Преди да падне
залезът в очите им!
Последните жени седят!
По улиците празни!
По-празни са им къщите
Седят и чакат. Вечер!
Сумракът пада изведнъж.
Нощта е черна.
На ранина –
камбаната отмерва
една по малко
от последните жени.
