Птица в клетка
Презентация: Обир. На апартамент. Моят. Собствен. Дълго и старателно подготвян. От мен. Тия ,двамата , освен да ми оберат къщата, Младия Йохан, трябва да потършува и за мой документи, компромати, така да се каже , и още нещо. Тая кучка , жена ми , да бъде ликвидирана. Той ще се справи. Познавам го. Отворих му очите, утре, тук го чакам да му отворя и света. Пари и паспорт.
PS. Освен , ако няма изненади.....
Действащи лица:
Лина
Йохан
Мъжа – Стария
Западняка
Действието се развива в голямото пространство на богато обзаведен съвременен дом.Интериора включва мека мебел – диван, два фотъойла , масичка, камина, секция до нея, персонален компютър, бар – плот. Привечер.по прозореца се чува как вали дъжда. Шум в ключалката на вратата.В стаята се появяват две фигури. Висока и стройна на млад мъж и заоблена на по- стар човек. Говорят шепнешком.
Йохан:- Цар си...Толкова леко го вкара.
Стария:- И то се учи.
Йохан:- Кое?!....Вкарването ли?!/кикот/
Стария:- Не ми е за първи път.
Йохан:- Личи ти!
Стария:- Учи се!...На добър даскал случи!
Йохан:- Това и правя.
Двамата до вратата оглеждат стаята.
Стария:- Пак ударихме къоравото.
Йохан:- /с изненада/- Я, тук няма никой?!
Стария:- Ти к,во очакваш?!....Да ни посрещната с духова музика ли?!
Йохан:- Обичам изненадите....И препятствията...И риска.
Стария:- Много говориш...Сложи си очилата!...Гледай!
Йохан:- Слушам!.../слага си очилата/- О-па , тия добре са се барикадирали...
Стария:- К,во!?
Йохан:- Двата лъча...Не мърдай!...Ако знаеш само колко струват....Бедна ти е фантазията...Богатото си е богато...
Стария:- Не дрънкай!...Внимавай!
Йохан:- Знам , знам...
Йохан ловко минава покрай лъчите.
Йохан:- Успях!....Не ме засякоха.
Стария:- Давай , Йохане , през барикадите
Йохан:- /смях/- Добре го измисли!...Тази вечер съм Йохан.
Стария:- Много смешно...Ето ти изненади , ето ти – риск...Преведи ме..Няма да стоя тук като пън..То от разстояние ако се вършеше работа...Хайде.!
Йохан се връща до Стария ,хваща го за ръка.
Йохан:- Следвай ме!....Внимателно!...Иначе , нали знаеш ,...Алармата ти е в кърпа вързана....Като писне..
Двамата се промъкват покрай лъчите.
Стария:- Цяла вечер на прескоби кобила ли ще си играем?!
Йохан:- Може и на сляпа баба.
Стария:- Много смешно , няма що...Мама му стара...
Друга сцена.
Двамата се сграпчват през масата.
Лина:- Моля ви ...Недейте!...Г-не ,няма защо..
Стария:- Той на мен!...Ще те смачкам ,бе , копеле!....Или го правиш, или...Знаеш ли колко чакат на опашка,бе келеш...Само да свирна...Не забравяй, добермана съм аз!...Ти по моя свирка си тук!Ясно?!...И не търпя да знаеш...Е, търпях , търпях ,,преди години.Натърпях се/Докато говори го е хванал през гърлото/- Вие , днешните , на това не сте научени.Знаете само да искате!Бързо и лесно.И много.Аз стигнах до него ,ама на тия години...А знаеш ли колко изгубих?!....До сега да си ме чул да хленча?!....Не?!...Нали?!...Никога!...Сега ми е кипнало и ти , ти ме предизвика.Само занаята ми остана.Загубих доберманката.Ей , така ,захапа малките и изчезна.Нали нямах мангизи,повлече ги и толкова.Оттогава , съвсем на животно заприличах.на единак!...Ти ими хареса!Вършиш работа ,но не се забравяй!...Чу ли!
Йохан:- Пусни ме!....Боли!
Стария:- Нека те боли!...И мен ме боли!Не гърлото.по-дълбоко.Знаеш ли , бе пиклъо , какво е да обичаш жена и деца и да нямаш какво да им купиш , да нямаш как да ги гледеш?!...А?!...Тя , доберманката се подведе.Другия,напреднал...Натрупал...Пари.Ама не обича малките.Аз вече и мангизи имам, и години имам, но нищо нямам.Щото съм сам.И боли , боли /удря го в сърцето/- Тука боли!....Като си сам!...Знаеш ли го това , бе копеле?1
От чантичката си Лина изважда пистолет.
Лина:- Стига!
Стария пуска Йохан.
Стария:- Ти....какво?!.../присяда на фотъойла/
Лина:- Ще ти пръсна черепа ,какво...Казах , в моя дом е тихо и спокойно...Стани!Горе ръцете!
И така нататък , и така нататък...Динамично сцена след сцена , характерите се разкриват в действието , обратите поддържат напрежението.Изненадите – продължават. До финала! ?!...?!?...
