Живота - единствено мой!
Пиеса за две жени , един мъж и другото
Презентация: Има сънища пророчески. Истински. Отпушеното подсъзнание, ражда относителната истина за живота ни. Този сън на бабата е такъв. Оживява живота й- Ретроспекция на разбития брак , /леко фарсово разигран между двете жени/, неразбирателството – майка и дъщеря /т.е. ввучката и дъщеря й/, лутането на малката и намирането на „полета” в смъркането.Сцена след сцена в съня на бабат ,егото добива различни нюанси.. Егото към теб и в обичта ти към другия.Две жени разиграват живота си., от различни гледни точки. Мъжът – бивш , любовник , баща, без който не може. Играта в съня, която е всъщност живота ни.
Театрална игра за две жени.Не е задължително да има възрастова граница между тях.
Бабата – Елена
Внучката – Лени
Мъжът – Съпругът , Любовникът , Бащата
Лени:- Страхотна си !....Да знаеш.....Супер!
Елена:- Бях , Лени , бях...Трябва да знаеш какво искаш.Първо от себе си.Не влачи чуждо бреме....Споделяй го само... Ако е човек.На живота трябва да се гледа от добрата страна....От време на време ,с намигване...При теб , как е!?
Лени:- Опако.
Елена:- Много искате...Преди да сте дали.
Лени:- Научих се...Малко не стига.
Елена:- Стига и малко...Но да е топло...
Лени:- Не е...Ако при теб е било празно , при мен е и празно и студено.
Елена:- Не говори така , Лени .Само като те слушам ,не знам какво ми става.
Лени:- А мен , питаш ли?!
Елена:- Всичко ти предстои....Дори ти завиждам...Само от теб зависи.
Лени:- Ставам все по зависима...Само на теб мога да го кажа.
Елена:- Лени?!...Мила?1
Лени:- Да...Понякога се чувствам , как да кажа...По- стара от теб...А теб , не те чувствам такава.
Елена:- Каква?!
Лени:- Такава ...с години..
Елена:- Кажи си го направо.Остаряла.
Лени:- Не си!...В теб има много...
Елена:- Имаше...Все по-малко остава.
Лени:- За твое успокоение , донякъде го има и у мен.
Елена:- Приличаме си!...Но ти си ...поколение...
Лени:- Да , поколение...Между нас двете ,годините не личат....Докато между мен и мама – пропаст.
Елена:- От мълчанието.
Лени:- Какво?!
Елена:- Не си говорите....Не общувате!...Като се премълчава , тогава.
Лени:- Може би си права!...Аз не споделям , само защото ми е майка..
Елена:- Трябва и приятел да ти бъде...Най- добрият при това.
Лени:- Не знам къде сбъркахме....
Елена:- Я, да видим...
Лени:- Какво?!
Елена:- Как беше отиването...Твоето...Да го видим –отстрани...Човек винаги тръгва , отива до някъде , но рано или късно се завръща ...пре себе си.
Лени:- Не съм се намерила...Лутам се.
Елена:- Имаш път...И той те чака...Дай да видим?!...Какво предпочиташ?1
Лени:- Аз съм си аз!
Елена:- Запомни го !...Добре го каза1И се опитай да не го забравиш!...Аз ще бъда дъщеря си – майка ти..Кое е най?!
Лени:- Гузна
Елена:- Не е достатъчно.
Лени:- Съществено е ...Раздвоена и нерешителна.
Елена:- Лесно ти е да съдиш.
Лени:- Не съдя!...Наблюдавам и споделям...Хайде , да почваме?!...Готова ли си?!
Двете жени запачват да се приготвят за ролите си.
Откъс от друга сцена.Двете жени в нови роли.Лени играе отново себе си ,Елена в ролята на младежа – Тони.
Лени: - Усещам...крила...Започвам да се...издигам..
Тони:- Нали те беше шубе?1
Лени:- Вече – не...Вече , нищо няма значение....само това.
Тони:- Тома – неверни.Учи се от опита.
Лени:-Прав беше..Ти как..каза?!
Тони:- Какво?!
Лени:- Името ти?1
Тони:- Тони , сладка , Тони.
Лени:- Тони , сага можещ да ме хванеш...За ръка.Дръпнах яко...Отивам!...Отивам високо!...Тони ,хвани ме.
Тони:- Държа те!...Здраво те държа ,сладка!...не мисли!...Зарежи всичко..Гот ли ти е !?..Гот е!..Ако сама не си го направиш, няма кой.
Лени:- Направих го , Тони .
Тони:- К,во?!
Лени:- Литнах...Боже , забравих коя съм...Забравих , мамо...Защо?!...Защо ме удари?!
Тони:- Я и ...
Лени:- Не мога ...Майка е.
Тони:- А те , създателите ,как могат?...При тебе ,мамата , при мене – дъртия пръч...Заради него.
Лени:- Заради нея , себе си търся.
Тони:- Намери и мене , Лени.
Лени:- Друго е двама..И по-леко и по – приятно.
Тони:- И летенето и падането...За после ,си осигури човак...Няма да съм аз.
Лени:- Не мисля...отсега...Сега...Летя!...Крила!...Имам!...Готино е!Мамо?!...Защо не мога?!..Искам ..крилата ти...Мамо?!...Защо бързаш?!..Не мога да те догоня...Още малко...Нали сега се уча...Чакай , мамо...Дай ми...
Тони я гледа..лени в унес говори.
Лени:- Тя , носи в гнездото храна...От уста в уста....Храни го...Малкото.Търпелива е...То...само чака..Тя го гледа...то , расте ,достатъчно...после , тя го извежда ,света да види...Да види , защо е родено...Да лети!...Изведе ме!..Сега , защо си толкова далече!?..нали се уча?1..Не мога да те стигна?1..Чакай!...Мамо?1...Не посягай!...Крилото е крехко.
Тони дърпа цигарата от устата й.
Тони:- За първи път .Стига
Лени:- Как си позволяваш , бе ,копеле.
Замахва и го удря.
Друга сцена.Мъжът , който играе три роли ,сега е с отсъс на Бащата.
Бащата:- Казват , че тук са те намерили...сине!...На тая пейка..На тия години!..Заспал си бил щастлив...Така казват...От джобо ти е висяла поканата ми.Страшна среща направихме ,сине....Страшна!..Прелетях мили и пак не те дочаках....От хлапе все бързаше...Рано проходи.Помня как стискаше ръката ми и стъпваше на пръсти....Бързаше да пораснеш!..Хванат за ръката ми ,с усмивка от два зъба ,така се разхождахме...Тогава...Някога...В парка...В този парк...Сега , на твойта пейка ,аз , баща ти ,сам връщам живота ни...Твоя и моя.Връщането боли!...Много боли , момчето ми!...Как можа?1...Ще се побъркам?1..Къде бях аз , къде беше майка ти?1..Защо ?!..Защо си посегнал към това?1Толкова ли е било празно и пусто на Душата ти?1..Много ли , Тони?1Много те е боляло , не питай сега мен колко боли...не питай!Не , питай!Питай!
Сънят на Елена се оказва кошмарна истина.Дано не е късно.За спасение.И за прошка.
К Р А Й
