КОГАТО НЯМА ДА МЕ ИМА
През годините много дълго съм бягала от себе си ,крила съм се само в себе си,страдала съм- сама и самотна,наистина съм искала да избягам от себе си,от света,мислила съм за последен полет ,от високо или...не знам още какво,да ме няма ,да спра безумните мисли , желанието да правя нещо съществено и неполучаването,защото...това е времето.Такова е времето.Моето време.Нашето време.И когато ,наистина няма да ме има,ще остане восъчна сълза,ще останат няколко книги,всички с толкова труд и усилие постигнати,но ще останат.Там ,ако някой иска ,може да ме види.
Ще остане залеза,любимото ме време,ще остане сумрака/Някой ще пита някого”Мамо, какво е сумрак?”/и ще стоят залепени две личица – на дъщерите ми и на техните дъщери и ще се взират в оная синьо-лилава-индигова вечер ,между деня и непадналият мрак и тогава ще чуят”Ето ,това е сумрак.”Аз ще бъда вече сумрак.И мъгла ще бъда.Обожавам мъглата.Защо ли ?!..Не знам.В нея се разтварям – буквално.Когато се стелеме прибулва,оставам сама със себе си,мъглата ме скрива от другите и съм само аз.Мъглата е страшно причудливо нещо.Мога да си фантазирам на воля.И да дишам тоя влажен въздух,дето влиза навътре- дълбоко в мен.
Дишайте мъглата,гледайте залези,следете сумрака- ще бъда там и ще чакам срещите.Когато няма да ме има.Това е което най-много съм обичала.Не гледайте на залеза с носталгия- така както правех аз.Само носталгия,спомени и равносметки.Гледайте залеза с Надежда.Защото утре отново ще има Слънце!Чакайте Слънцето и му Благодарете!За Новия ден!За Новата Надежда!За Очакването!Всеки ден е нова Надежда!Не губете Надеждата , въпреки всичко , напук на всичко!Така, както аз се опитвах през тези дълги и мъчителни години,да бъда въпреки всичко,напук на всичко.И гледайте звездите!Гледайте ги , не като студени ,мигащи звездички,а като светлинки, част от огромният Космос,който ни заобикаля,диша с нас,живее с нас и в нас,гледайте звездите и летете нагоре , само нагоре.Там, много високо,сама и самотна е огромната Луна.”Целете се винаги в Луната!Дори да не я стигнете , поне ще бъдете сред звездите”.Висока летва.За мен.Високо пожелание към дъщерите ми.И хоризонта гонете.!Той няма стигане.Все бяга , все се отдалечава.Тичайте към хоризонта.Както аз тичах.Все към него.И когато стигна хоризонта,границата между земното и въздушното,тогава ще се разтворя и няма да ме има....Когато ...няма да ме има...
А толкова неща ,който съм обичала, ще останат,ще ги има.Значи и аз ще остана , и аз ще бъда.Когато ,няма да ме има.
Ще има Коледа!.Ще има мирисът на всичко постно ,което съм приготвяла с любов.Коледа ще има!.И в мирисът на бора , на боба,на сърмите,ще ме има.И там ще бъда!Защото обичам Коледа!И Хляб ще има.И защото обичам да меся Хляба за Коледа!За Нашите Коледи!Месете питката ,сложете парата и си пожелайте.И мечтайте!И мечтите се сбъдват!Дори късно,дори да е много късно.Сбъдват се!Нали за това са мечти!Да се гонят и да се сбъдват!В мириса на Хляба,там ще бъда.В парата , в това благоухание,в желанието да го отчупиш и лапнеш , преди още да е изстинал – там ще Бъда.В Хляба!Втъкала съм се – Със Присъствие!
