Книги

Нова Българска Драма - Дай ми прошката си

Достигане

Сънувай ме

Сред потока от самотници1
Аз съм най-самотна.
Понесла бремето и кръста си,
Прикрита зад заучена усмивка
С други, озъбени се разминавам.
Безгрижни сме –
Без да ни пука,
Отминаваме,
А товара огъва раменете.
Подаваме ръце за взаимност
Хладни от безразличие
И търсим спасение в другите,
Невярвайки даже на себе си.
Сивият поток се движи,
Сива съм и аз
И се учудваме,
Че още сме живи?!...
Безкръвни,
Безчувствени клоуни.
Съдирам маската,
Но го няма лицето.
И – тръгвам в потока –
Самотна -
Него –самотния -
Да открия!
Да открия!

Свободата ,Санчо... Е , аз мойта избрах.
Цял живот ще строя мелници,
Ще тичам срещу вятъра
С пречупено крило ,
Сама в гнездото – кукувица,
Прегърнала цял свят в съня
И нямаща нищо наяве.
Мисли в полет,
Сълза задушена,
Сърце – неотключено
И даваща – въпреки нищото.
Сбоводата избрах я сама.
На висока цена.
Жена , в лабилния свят на парите.
Е , имам я ,Санчо.
Дон Кихот в женски одежди.
Не вярвам и вече не търся Дулцинея –
Мъжът.
Остават ми мелниците
И Сбоводата , Санчо!
А тя е ....всичко останало!

Да разчупим хляба -
Със здрави и силни ръце.
Да седнем двама на масата -
Хляб, сол и доверие.
Да запалим всички лампи
и много светлина между нас.
Да ме виждаш откъдето съм тръгнала,
да те виждам откъдето идваш
и в мига да се запознаем.
Ти - какъвто си,
Аз - каквато съм.
Мигът на общата ни маса.
Дошъл отнякъде,
спрял за малко,
отиващ някъде.
Пътят продължава.
Животът си тече.
Свързва ни хляба.
Бъди какъвто си.
Аз съм си такава!
Ако и в мислите сме заедно,
ще търкаляме житената питка,
Додето стъмни се за нас.
Без заричане.
Без обещания.
Трапезата е чиста.
Облогът на нея е достатъчен.