Дай ми прошката си

В относителното понятие – време, съществуват в минало , настояще и … отвъдно героите на „Дай ми прошката си”.
Бабата, миналото, реално живее, настоящето – дъщерята – Бейби и Внучката, както и Убитият и Студента се случват днес и сега.
Убитият, инсценирал убийството и погребението си, живее на други географски ширини. Студента, изучаващ небесните знаци, открива звездната Любов на бабата и Илия.
Ако нещо не се случи тук и сега, става там някъде, другаде, с друга енергия, там някъде… отвъд.
Илия, от отвъдното, праща посланията си... Защото има Любов, има и Всемирна Прошка!
2005 – участие в конкурса на радио Би Би Си – Лондон
2008 – една от 8те пиеси на МФ”Друмеви празници” - Шумен

Участват:

Бабата
Дъщерята- Бейби
Внучката
Илия
Убития
Студента


Действието се пренася от минало, настояще и ...отвъдно.

***

Внучката: -Баба ми е била силна жена. И прави са хората-Кръвта, вода не става... Тя, баба, срещнала голямата си Любов, оная, единствената... В ония времена и любовта е била друга и всичко е било по -различно. Звучи като приказка, но е истина... Мама е хубава, много хубава е мама.... като кинозвезда. Аз, не се чувствам такава... И никога не бих могла да бъда като нея. Мама има чар, обаяние има...Тя, може всичко... Или поне така си мисля... Или поне -можеше всичко...С теб, баща ми, не бяхме близки рядко се виждахме. Ти, отсъстваше. Пътуваше...Нямаше те. По цели месеци не се завръщаше, после се връщаше и спеше...Дълбоко. Тихо и кротко те гледах...От ъгъла. Спеше дълбоко, много дълбоко/запалва клечка кибрит. Пали свещ.

Бейби:- Страхотна дъщеря ти родих, нали?... Верно, не прилича на мен, не е толкова красива, но има Дух, детето. Те, красивите, имам предвид себе си, са толкова нещастни... Дано тя да бъде щастлива.... Дано! А ако не дай, Боже са я увредили?!...Тогава какво?!...Копеле мръсно, това и на оня свят няма да ти простя...Никога!...Никога! Чуваш ли?! Където и да си?!..Моля .се. това да не се е случило, моля се. От Душа и сърце!!! Чуваш ли, Господи!?! /шепне молитва.../

Бабата:-Лежах до тебе...Бяхме се имали. Бе минало време. „Не можеш,а?...Не можеш да ми родиш дете?"...Твоя глас в тъмното...Още го чувам....Всяка нощ, всеки път, ти това повтаряше... Гласът ти!...Бе като шамар за мен!...После, започнах да дочувам...Сподавен шепот "Ялова е"..Като белязана . чувствах. Жена, дето за нищо не става...Ходех, не знаех къде ходя. гледах, не знаех какво виждам, говорех, не знаех какво говоря. Като луда, луда... Будувах до теб и мислех.. .Мислех.. .Случи се! Роди се!.. .Нашият син! Помниш ли, Илия?! Радост беше, голяма радост. От радост се напи, пя, вика: "Син!...Имам син!". Щастлив беше. А аз, със сърце в гърлото, през страх се усмихвах. Страх ме беше да не разбереш. Той, Жорко. на тебе прилича. Нали кръвта си е ваша. Прости ми, Боже. тоя грях... Прости ми!...Тате, от него е...От баща ти . камбаната/.

***

Бабата:- Камбаната...Чуваш я, нали?!..."Венчаят се, раба Божия Илия с мен"... Не знам кой кого избра...Аз тебе, аз...Лудият, дивият, дето не се укротява...Така и не се укроти....Исках те, Илия, исках те. Стихия бе ти!!...И себе си исках такава! Свободна и волна!...Да правя каквото и както намеря за "ре!...Чрез тебе избрах свободата и робството си!.. Наскоро те сънувах. Като млад...Бе дошъл пред портата...Отначало, в съня си, помислих, че идваш за мен, уплаших се. Нали си умрял, казвам си, той идва да ме вземе Ти викаше "Борянке, Борянке!"..Аз, от балкона тихичко: "Върви си!. Илия, ще ги събудиш, иди си. Ще чуят!"..."Нека чуят, нека знаят!...Тебе искам!"...И запя "Градил, Илия килия"...Как пееше, Господи, как пееше...С цяло гърло. От душа... Стоях на балкона, по нощница, гледах те и сърцето ми биеше, биеше... Тогава ти го дадох.. .Сърцето си! Събудих се, цялата в пот, изтръпнала, не знам на кой свят съм...И си казвам, спокойно, спокойно ...дишай, дишай...сън бе..А е било наяве...Да, Илия, да.Съня ми се сбъдна или може би насън живях...Не знам...Знам, че ако веднъж се повтори живота ми, пак така ще бъде...Пак така!...Вярвай ми!.. Камбаната!....Чуваш я, нали!?! Бие, бие...Още повече бие в главата ми...Чукове, Илия, чукове... Гузна съвест, заспива ли?!...Не, не...Аз бях млада, объркана и отчаяна, ти-мрачен и недоволен, баща ти -икащ... Не помня, не знам как стана...Веднъж, бях плакала, той дойде, знаеш, че ме харесваше. "И защо, Борянке, -ми каза- Млади сте. Всичко е пред вас". "Не всичко"-хлипайки отвърнах." Не плачи! Бялата ти кожа почервенява" -така каза,хубаво го каза....Помилва ме... Аз хлипам, хлипам като дете...После, не знам, не помня...Той, дето като баща ме успокояваше, той, дето ...насили ме...баща ти, ме нас или....Не се опазих.. Грях имам, тежък грях Искаш да ме удариш?!... Не можеш...Сега не можеш...Прости ми. Това можеш... Направи го!... Дай ми прошката си!... Дай ми я!...Биляна, наша е...Успокоих се след Жорко и Биляна си дойде. Но тогава защо ме удари?!... "Бяла е"... "Да, на мене прилича."...Бузата ми още гори...Усъмни ли се, какво ти стана?!.... А баща ти, тате де, стар, ама идваше...Уж Жорко да види, люлката на Биляна да залюлее... Идваш е.... Мръсник беше.. .И много ме беше страх от него... Много. Да не проговори. Как съм живяла, Господи?!... Как?!... Една вечер, не издържах... Теб те нямаше. Тате, пийнал, иска още. "Боряно, донеси ракия!" Плана го имах. Смелост ми трябваше. Събрах я. В ракията сипах. Не се промени цвета. Той и беше пил. Изпи на един дъх ракията, стана, олюля се, погледна ме зло, залитна и каза: "И на оня свят няма да ..." не довърши...Остави вратата отворена и излезе. На другия ден камбаната биеше ...Сам си го изпроси тате. Сам! Теб освободих от бремето му, себе си, от страха....Ускорих дните на стареца, но в страх, не се живее... А в страх, от малка съм живяла...Прекърших волята на Създателя си, още чувам и неговото "Боряно, донеси вино и ракия! Сватовници са дошли!" И докато умуваха колко земя ще съберат и обединят, аз изтичах и вместо вино и ракия, събрах набързо дрешките си и при тебе...С малко дойдох...Само със себе си!...Бях те избрала. А, Създателят ми, посрамен, до гроб не ми проговори...Не ми прости!...От мен се отрече!...Затова, че теб съм избрала, а него-непослушала...Сама те избрах и сама по тебе Кръста си носих...Слушала съм сърцето си! Исках твоето, аз мойто -ти дадох....не съжалявам!

***

Бабата:- „Илия, дойдох!"... Ти не проговори." Не се ли радваш?!.. За мен, път назад -няма... Тук съм!... При теб оставам!"...Гледаше ме дълго, дълго, а после като избухна... Стихия!... Радост, прегръдки, грееше... И повтаряше, че не може да бъде, не може да бъде... Помниш ли?!...Това не се забравя?!..."И това ли е всичко?! -сочеше торбичката с дрешки и се смееше. -А нивите ти?!...А земите ти?! "Зестра от мен не получи, нали бях прокълната и отхвърлена, но ти бе този, който пръв за огъня каза. Горещо, мараня. жега, няма въздух за дишане, тягостен ден бе онзи... На нивата сме, работа колкото искаш. Аз, под сянката кърмя. Замириса на дим, на изгоряло... "Гори!-извика. Житото гори! Мамка му!". И преди да разбера къде и какво гори, ти вече тичаше... "Илия!"- извиках след теб, не ме чу, тичаше през полето луд, грабнах детето и аз след теб. Плачех, стисках детето, не можех да те догоня... Ти летеше... Направо в църквата влезе. И заудря камбаната! Като бесен! "Пожар! Гори житото!... Хляба гори!" -с прегракнало гърло викаше. И биеше камбаната биеше. Дан-дан-дан... Помниш ли, Илия, помниш ли?!... Горяха нивите на баща ми. Ти ги спаси!... Заприиждаха хора, тичаха, паника, врява и огъня секна. Аз, с детето на ръце, ни жива, ни умряла, като сянка те следвах... ти беше в стихията си! Подканваше, от тук, от там, тичаше, разпореждаше се и потуши огъня... Успя!... Привечер, баща ми, на залез слънце, мина покрай нас. Нищо не каза. Погледна те,н е благодари, мен ме подмина с поглед и продължи... Обидата бе по силна от благодарността. Бе загубил дъщеря си, на имота си толкова не държеше.... Да, Илия, да!... Как биеше тая камбана, как я биеше!... Със сърцето си!.. Искаше да помогнеш и помогна!... На мен как помагаше, как?!... Нали ме имаше?!... Още от първия път.... Лежахме в сеното...Звезди, много звезди...Лежах на ръката ти...
-Виж, това е Млечният път!.
-Знам.
-Като купол е обхванал земята. -Виждам.
-А виждаш ли оная ярка, самотна звезда?! -Коя точно?! -Отстрани. До Пътя. -Да!
-А от другата страна, точно срещу нея, виждаш ли друга, по-малка звездичка?! -Къде точно да гледам?!
-От другата страна, точно срещу тая, първата. През Пътя. -Да!...Видях я...И какво?!
-Разделени са... Завинаги... Прегрешили са...И това е наказанието на Душите им... Никога да не се срещнат... Винаги между тях да бъде Пътя. Млечният. Толкова се уплаших тогава. Сякаш виждах поличба. Не исках нищо да ни раздели. -Защо ми разказваш това?!
-Да знаеш... Нищо не остава ненаказано."
.Аз, ще мина през Млечния път.... Обещавам...

***

Бейби:- Дишам!... Свободна се чувствам! И се завръщам... Към корена се завръщам... Към майка си... Чудно, защо ли се сещам за това?!... Тя ме учеше да се радвам... на снега, например... В бялото имало нещо ...неподозирано ..... В белотата, имало нещо ...истинско... Може би, точно сега, съм истинска. Поне така се чувствам!... По особен начин, дори -щастлива!... Сбогом!...

Червена роза задължително! На ревера ми-също!... Цвета на кръвта, на любовта и на агресията!... Това беше... Аз... продължавам ......

***

Сбогом!... Какво ще кажеш, като за последно... Боже ,... полудях.... да ти ...покажа прелести... Тук ...на гроба ти?!.. Смях, голям смях... Аз във бяло, правя за твоето изпращан е... стриптийз... Така почнахме... така да свършим... Вие,_ мъртвите, можете ли да плачете?... Защото ще плачеш за мен.... Малко глътка, за отскок... Гори гърлото, гори... Не чувам аплодисменти, господине!... Сега това го правя само и единствено за теб... На каква музика?!... Разбира се, че на бавна, дори мажорна... Траурна. Нали си умрял... Ще си тананикам, да не объркам нещо... Е , започвам... /Тя си тананика/-Махам дрехи" една по една, искам с тях да махна годините с тебе прекарани...

Оставам чиста и гола и такава искам през света си да тръгна... /Хлипа/. - Откачих Нищо. Нали изпращам създателя си... Учителят си.... Как беше?!... Добре, а?!... Отново мълчание... Този път, завинаги... Много е хубаво да кажеш.... сбогом... Знаеш ли?!... Е, казвам го... Съвсем заприличах ...на разпънат кръст... Това беше... Бейби е жива и ...продължава... Студено ми е... Зъзна... Кой ще ме стопли?!... Кой?... /вика/. Няма ли кой да ме чуе?... /пауза/. Това беше... Всеки в ...посоката си... ти беше една от моите... До тук... На добър път... Аз, мойта ще следвам... Аз, продължавам... /Чува се включването на аларма на кола./ -По дяволите!.. ./Кикот/- Обърках копчето... Не искам да ви будя.. Сори... /Алармата спира, отваря се автомобил, чуват се бързи притичвания, боси стъпки, отнякъде кукумявка се обажда, запален двигател и бързо отдалечаваща се кола. Музика. Яка музика. Майка и дъщеря слушат едно и също./

Внучката:- Мамо, не знам как ще приемеш новината, че ставаш баба?! /Смях/ ...Шокирах ли те?!... Колкото си суетна, трудно ще го смелиш?!... Ще ти казва "мамичко", ако това те притеснява... Твоя баща, бебчо, вече и в друг колеж... Преместиха го... Моралът -победи. Той, също не знае... Така и трябва... това е само наша тайна. Повярвай ми, така е най-добре....за всички. Мой си !... На никой няма да те дам... И мама ще бъде само твоя!... Обещавам ти!... Пък после, времето ще покаже!.... Цялото време на света е. наше!.... Само наше!... Ти само ела!... Твоя живот е мое начало! Ще ти разказвам, не приказки, а истини, дето звучат като приказки.... Ще почна от ...баба си... Тя е била силна жена... И знаеш ли, прави са хората, кръвта, вода не става... Тя, моята баба, срещнала Голямата си Любов, оная, единствената... В ония години и любовта е била друга и всичко е било по- различно... Тя, баба, от много любов, тръгнала, след Него, когато той вече не бил сред живите, тръгнала да догони Душата му... Вярвала, че горе, на Млечният път, отново ще се срещнат!... Това е направила баба. Звучи като приказка, нали?!... Но е истина!.... Бъди истински, бебчо!... Бъди себе си!.... О, не бързай!... Всяко нещо с времето си!... За теб е още рано!... Всичко ти предстой!.... Влизам в мрежата!... Искам да споделя!.... Това е Събитие!.. .Хора, аз съм щастлива!... Най- щастливият човек на планетата!... На 18, чакам дете!... Истина е!.. Осъзната истина!...Споделям с вас!...Искам да знаете!... Хора, ражда се Човек!.... /Музика. Величествена. Като Началото. Като Раждането. Постепенно прераства в Космически значима. Действието се пренася в Отвъдното. Там Някъде, там Горе, там в Голямото Тайнство. Освен музика се чуват и различни звуци и шумове/.

Илия:-Здравей, Звездичке!... Добре дошла!. Ей, накъде толкова мигаш, не ме ли виждаш?!... Нали заради мен толкова бързаше?!... Ето, тук съм!... Тук съм!... Ей, Боряно, Боряно.... Виж ме!... И ти си тук!... Още малко остава!.... Не ме ли чуваш?!.... Добре, усети ме тогава!.... Още малко мила, още много малко... Колко си хубава!... Още по- хубава си!... В тая светлина... Нежна, синя, бяла... Защо избърза, глупаче?!... Имаше още малко работа, там, долу, при децата... Аз, друга работа, освен да те чакам, нямам.... От чакане съм студен, самотен съм!... Не губи посоката!.... Чуваш ли?!.... Насам, насам....Още малко!... Това е Пътя!.... Това е Млечният път... Звезди, много звезди.... Ориентирай се!... Мини през тях!... Не се отклонявай!... Вярвам ти, както ти си ми вярвала!....Ще успееш... Ще стигнеш!.. Следвай, Душата си!... Тя ще те води!.... Душата си следвай!... Мойта, те чака!.... Още малко остава, още малко... Приготви се, "Боряно, за голямото сливане! Сега ще имаме само Душите си!... Ще бъде чисто!... Хубаво ще бъде!... И наше!...

***

Няма да те издигам до звездите, защото ти си една от тях... Да, мила, ти си Звезда... Моята звезда.. .Светиш със собствена светлина... когато стигнеш до мен, ние двамата, ще бъдем звездите на децата... На нашите деца... Ти само идвай.... Уморих се да чакам.... Ела, Боряно!... Ела!.... Не се заблуждавай!.... Там са падащите звезди!.... Внимавай!... Не губи посоката!... Усети пулсът ми, нека той да те води!.... Нямам ръце да протегна, но пулсирам, пулсирам.... Усещай ме!.... Чувствай ме!.... Идвай

***

3апочвам да мигам, да пулсирам все по учестено, все по бързо...То е като дишането, Боряно!.... Като любенето!... Между двама!... Между нас!... По импулсите ще ме познаеш.... Стават по- силни!... По чести!... По ярки!... Премина през падащите звезди!.... Дръж се, Душичката ми, дръж се!... Изпитанието е към своя край!... Знай и помни!... Началото и Краят се срещат!... Летиш!... Дори не знаеш с каква скорост ме връхлиташ!... Внимавай, ей. /Музикален фон./ Ще стане експлозия!... Внимавай, Боряно!... Не ме задушавай с толкова много любов! Пауза/.... Здравей!...Аз съм!... Позна ли ме?!... В друго измерение сме!.... Как ти се струва?!.... Невъзможно?!.... Ето, че е възможно!... Не си пожелавай това, което не искаш!....Така ли 6еше?... Да?... Ти това го искаше най -много от всичко, нали?!...

Е, случи се!... Да, Боряно, да!... Ние сме!... Двамата! Добре Дошла!... Звездата ми!... Успокой пулса!... Дишай нормално!... Обещах, ще светим в еднакъв ритъм!... Да, милата ми, намери Пътя!7... Стигна до мен!.. Аз до тебе също!... Заедно сме!... Всичко тепърва ни предстои... Всичко започва отново!... Само за двама ни!.... Само за нас!... /музика, музика, музика. За двама музика. За победата на Духа. После заглъхва. Тишина. И от тишината постепенно се долавя шум на морски вълни, прибои, крясъкът на чайки. Действието се пренася на морския бряг./

***

Убитият:- Бейби!... Пази си гърба!... Не им вярвай!... Пази се от здравеняка!... Продажна душа е. Който му кихне повече, за него!... Не ти е по джоба, нито по тялото! Избягвай го!.. Още не те е праснал, грубо е, но е така, не му се давай. Ще бъдеш много зависима. Той е як, сексуален маниак е, а ти, както си зажадняла.

***

Ще получиш писмо, това писмо! Прочети го внимателно, бъди сама, както винаги!.. Не бързай да реагираш!... Не прави нищо необмислено!... Никой няма да ти повярва!... Ще те помислят за пияна!... Алкохолните ти изблици са познати на всички, поне на тия. на който трябва.... Така, че, трай!... Освен това, грандиозното ми погребение, не е забравено. Имай грижата само за некролозите...,Следи месеците, не ги пропускай. Обещай ми!... Нямаш избор, бейби!... Не ти го отпускам!... Живей спокойна и послушна. След време ще бъда забравен, но аз не забравям за себе си. Ще ти напомням...

***

Студента:- Какво му трябва на човек?!... Ако някой ме попита, веднага ще отговоря! Трябва му вяра!... Най - вече в себе си!...Да се чувства и наистина да бъде жив! Аз съм жив! Млад съм, свободен и щастлив!... След дългия ден, след поредните припечелени с пот пари, нали така се казва, сега идва моето истинско време!...Така де, не може по цял ден да разнасям само пици! Те са препитанието. Една хубава пица, малко бира и ето ме тук. Това тук е потребност на Душата!...Работата, дето носи пари я свърших. Сега съм тук по своя воля и желание, защото само тук искам да бъда. Повик на Духа!- Някой го беше казал. Не може да се робува само на оцеляването, нали?! Пътуването е част от живота. Сега, аз започвам своето пътуване. Как беше, не можеш да имаш бъдеще, ако нямаш история. Странно, като дойда тук, като погледна през телескопа нагоре, нагоре, сякаш виждам всичко, което е било тук преди много години, много преди мен… Корените могат да бъдат и там...И аз това правя... Гледам небесните знаци... Опиянявам се от тая далечна красота, превръщам се на птица или може би на фотон и ...пътувам.

***

О-о, виждам нещо съвсем ново!...Да, това нямаше!...Сигурен съм!.. Беше само едно малко, само едно малко сияние...Сега, до него виждам още едно!....Господи, чий ли Души си събрал?!... За една нощ?!... Времето е разтегливо и относително понятие. За нашите представи. А световното време? А всемирните процеси?!... А Космоса?!/Музикален фон/ Там, горе, някой е дочакал някого ...Заедно са.... Завинаги!... Завиждам ви! /Музика/....Боже, открих любовта на двама. Открих звездната им любов. Пулсират еднакво, мигат си и времето им принадлежи. Всичкото!..